Изкуственият интелект отприщва инвестиционен бум за трилиони долари без исторически аналог

Разпространението на изкуствения интелект е на път да предизвика един от най-мащабните инвестиционни цикли в световната икономика. Според прогнозите на PricewaterhouseCoopers (PwC) глобалните капиталови разходи за центрове за данни могат да достигнат 31,6 трилиона долара до средата на века, движени от непрекъснато растящото търсене на изчислителна мощ.

Инвестициите в центрове за данни могат да достигнат 31,6 трилиона долара

Мащабът на очакваните вложения може да надхвърли инвестиционните цикли, свързани с железопътната инфраструктура, електрификацията и развитието на интернет. Ако внедряването на изкуствения интелект се ускори над базовия сценарий на PwC, разходите за центрове за данни през следващите 25 години могат да достигнат дори 50 трилиона долара.

За сравнение, брутният вътрешен продукт на САЩ възлиза на около 30 трилиона долара.

Все по-широкото използване на изкуствен интелект от потребители, компании и държавни институции кара технологичните гиганти и специализираните оператори на центрове за данни бързо да увеличават глобалния си изчислителен капацитет.

Хардуерът ще погълне основната част от средствата

По-голямата част от инвестициите няма да бъде насочена към самите сгради, а към оборудването в тях. Това включва графични процесори, сървъри, системи за съхранение на данни, мрежово оборудване и други компоненти, необходими за обработката на огромни количества информация.

Ключова особеност на този инвестиционен цикъл е необходимостта хардуерът да бъде подменян сравнително често. Именно редовното обновяване на чиповете и изчислителните системи, а не цената на земята или строителството, ще формира основната част от капиталовите разходи.

„Железниците. Електрификацията. Интернет. Всяка от тези трансформации изискваше огромни количества капитал и беляза цяла епоха“, посочват авторите на анализа. „Започналият инвестиционен цикъл в инфраструктура за изкуствен интелект надхвърля и трите по мащаб. И започва отново на всеки четири до шест години — без признаци, че ще приключи.“

САЩ ще привлекат почти половината от инвестициите

Според прогнозата почти половината от общите капиталови разходи ще бъдат концентрирани в Съединените щати — около 15,1 трилиона долара.

Азиатско-тихоокеанският регион се нарежда след тях с приблизително 8,2 трилиона долара, а Европа може да привлече около 5,6 трилиона долара. За Близкия изток прогнозата е 1,1 трилиона долара, докато за Африка се очакват около 255 млрд. долара кумулативни инвестиции.

На годишна база световните разходи за центрове за данни се очаква да нараснат от приблизително 800 млрд. долара до 1,1 трилиона долара, а впоследствие да достигнат около 1,8 трилиона долара годишно.

Китай и Индия ще стимулират търсенето

Китай и Индия се очаква да имат особено голям принос към допълнителното търсене на изчислителни ресурси. Причините са огромното население на двете държави, бързото развитие на дигиталните им икономики и значителният потенциал за по-широко навлизане на изкуствения интелект както в бизнеса, така и в ежедневието.

Прогнозата е базирана на моделиране на капиталовите инвестиции в центрове за данни, извършено от Oxford Economics по поръчка на PwC. Анализът обхваща 46 държави и територии в пет региона, които формират основната част от глобалната икономическа активност и инвестициите в цифрова инфраструктура.

Електроенергията се превръща в решаващ фактор

Разпределението на инвестициите между отделните региони ще зависи от няколко ключови условия — достъп до електроенергия, изисквания за суверенитет на данните и наличност на полупроводници.

Според PwC именно електроснабдяването ще бъде най-важният фактор при избора на места за изграждане на нова инфраструктура за изкуствен интелект.

Предизвикателството за много пазари е да осигурят достатъчно електроенергия, която едновременно да бъде достъпна като цена, надеждна и с постепенно намаляващи въглеродни емисии.

Доставките на чипове и обществената съпротива създават рискове

Прогнозата предполага сравнително свободна международна търговия и възможност полупроводниците да преминават без сериозни ограничения между държавите. Нарушения във веригите за доставки на чипове обаче могат да намалят глобалните инвестиции с близо 20%.

Друг потенциален проблем е нарастващата обществена съпротива срещу центровете за данни. Най-малко 75 проекта на обща стойност около 130 млрд. долара са били блокирани или забавени само за три месеца заради местно недоволство.

Основните опасения са свързани с въздействието върху околната среда, огромното потребление на ресурси и по-широките последствия от изкуствения интелект за пазара на труда и обществото.

Стремежът на държавите към технологичен и цифров суверенитет също може да промени географското разпределение на капиталите, без непременно да намали общия им размер.

„Въпросът за 31,6 трилиона долара не е дали капиталът съществува. Той съществува“, заключават авторите. „Не е и дали търсенето е реално. То е реално. Въпросът е кои региони, оператори и институции са в позиция да привлекат тези инвестиции — и кои не са.“

Развитието на изкуствения интелект превръща центровете за данни, електроенергията и полупроводниците в стратегическа инфраструктура за световната икономика. Кои държави ще привлекат най-голяма част от този капитал ще зависи не само от търсенето, но и от способността им да осигурят надеждна енергия, модерни мрежи и стабилни доставки на технологии.