Изборът на кардиолог, адвокат по наследствени спорове или майстор за ремонт на баня все по-често започва онлайн. Основният проблем обаче вече не е липсата на информация, а преценката на кои източници може да се има доверие. Навлизането на ChatGPT и други генеративни системи постепенно променя този процес, като позволява на потребителите да сравняват специалисти според конкретни критерии още преди да посетят отделни сайтове и профили.
Българите все по-често използват генеративен изкуствен интелект
Данните на Националния статистически институт показват, че 22,5% от хората на възраст между 16 и 74 години в България използват генеративен изкуствен интелект като ChatGPT, Copilot, Gemini или BgGPT.
При хората на възраст 16–24 години делът достига 50%, при групата 25–34 години е 36,4%, а сред висшистите – 41,2%. Общо 20,2% от населението използва подобни инструменти за лични цели.
Проучването на НСИ обхваща 8421 души и 4258 домакинства и показва, че потребителската база вече е достатъчно голяма, за да се оформя нов модел на онлайн търсене.
Това не означава, че всеки пети българин избира лекар или адвокат чрез ChatGPT. Национално представително изследване конкретно за подобно поведение все още липсва. Все повече потребители обаче могат да задават конкретни въпроси – например да потърсят адвокат в София с опит в наследствени спорове или ортопед за определен проблем с коляното.
От списък с резултати към предварителен подбор
Традиционната търсачка предоставя резултати, които потребителят трябва сам да анализира. При генеративното търсене част от тази работа може да бъде извършена предварително чрез структуриране и сравняване на наличната информация.
Така общо търсене като „адвокат Пловдив“ може да се превърне в конкретна заявка за специалист по спор между наследници за недвижим имот, включително критерии за избор и начин за проверка на професионалния му статус.
Точността обаче зависи от достъпната информация. Непълен профил, остарял адрес или неясно описание на услугите могат да доведат до пропуск или неправилна интерпретация.
Изборът на лекар има специфики на българския пазар
България разполага със сравнително развита национална дигитална здравна инфраструктура, но използването на някои онлайн здравни услуги от пациентите остава по-слабо.
Според Европейската комисия страната достига 89,56 от 100 точки за достъп до електронни здравни досиета при средно 86,51 точки за Европейския съюз.
Данните на ОИСР допълват картината. Националната здравноинформационна система интегрира почти 400 болници, около 30 000 специалисти, лаборатории и дентални услуги, като в нея са регистрирани над 520 милиона електронни здравни записа.
В същото време около 40% от българите търсят здравна информация онлайн при средно 58% за ЕС. Около 18% записват час при лекар онлайн, докато средното равнище за Съюза е 40%.
Това създава подходяща среда изкуственият интелект да бъде използван като навигатор между здравния проблем, необходимата специалност, лечебното заведение и публично достъпните данни. При медицински избор обаче информацията трябва да бъде проверена чрез официални източници и директна консултация.
Адвокатите и майсторите имат различна дигитална видимост
При адвокатите съществува силен официален източник на информация. Единните адвокатски регистри позволяват проверка на професионалния статус и търсене по местоположение, адвокатска колегия, език и области на правото.
Регистърът обаче не показва практическия опит по конкретен тип спор, начина на комуникация или структурата на възнагражденията. Тук AI може да комбинира официалната проверка с информация от професионални сайтове, публикации, описана практика и независими мнения.
При майсторите средата е значително по-фрагментирана. Централният професионален регистър на строителя е важен за строителни компании и дейности, които изискват регистрация, но не представлява универсална база за всеки водопроводчик, бояджия или малък ремонтен екип.
НСИ отчита, че само 3% от строителните предприятия, включени в изследването за информационни и комуникационни технологии, използват AI технологии. За всички изследвани предприятия делът е 8,5%.
Същевременно 91,9% от предприятията в българския нефинансов бизнес сектор са микропредприятия с до девет служители според оценки на Европейската комисия. Затова при местните услуги реалните снимки на завършени обекти, конкретните дейности, районът на работа, актуалните контакти и подробните клиентски оценки могат да имат особено значение.
Как AI оценява дали местният бизнес е подходящ
За генеративните системи не е достатъчно дадена фирма просто да присъства онлайн. Информацията за нея трябва да бъде конкретна, разбираема и свързана с реалните потребителски търсения.
Описание като „извършваме качествени ремонти на достъпни цени“ предоставя малко конкретни сигнали. Значително по-полезен е профил, който посочва например цялостни ремонти на бани в София и Перник, ВиК услуги, хидроизолация, поставяне на плочки, завършени проекти и начина за формиране на офертата.
Според НСИ 49,7% от предприятията с поне 10 служители имат собствен уебсайт. Около 38,7% публикуват описание на продукти или услуги и ценова информация, а 15,8% предлагат онлайн поръчки, резервации или регистрации.
Липсващата информация вече не е само маркетингов недостатък. За AI системите тя означава по-малко проверими сигнали, чрез които бизнесът може да бъде свързан с конкретно потребителско търсене.
SEO остава важно при търсенето чрез ChatGPT
Развитието на генеративните системи не премахва значението на SEO оптимизацията. Техническата достъпност, ясната структура на сайта, конкретните страници за услуги и райони, качественото съдържание, външните споменавания и авторитетът на източника продължават да влияят върху откриваемостта.
Променя се обаче начинът, по който информацията достига до потребителя. Част от съдържанието може да бъде извлечено, сравнено и обобщено в AI отговор още преди посещението на конкретен сайт.
Конкретната информация става ключова
Сайтът на адвокат например може да описва конкретни видове дела, вместо да се ограничава до общото определение „гражданско право“. При лекар трябва ясно да се виждат специалността, квалификацията, лечебното заведение и начинът за записване. При майстор са важни видът ремонт, обслужваният район, реалните проекти, ориентировъчните цени и гаранционните условия.
Българският бизнес все още е в сравнително ранен етап на тази трансформация. Делът на предприятията, използващи AI технологии, остава ограничен, но тенденцията показва, че тези инструменти постепенно ще влияят както върху маркетинга, така и върху начина, по който потребителите откриват местни услуги.
Проверката остава решаваща при крайния избор
ChatGPT може значително да съкрати пътя от възникването на конкретен проблем до намирането на няколко подходящи възможности. Технологията обаче не премахва необходимостта от проверка.
За българските потребители най-практичният модел е изкуственият интелект да се използва за откриване, структуриране и сравняване на информация, докато официалните регистри, реалните препоръки и директният контакт със специалиста остават основа за окончателното решение.
За бизнеса промяната е също толкова конкретна: предимство ще имат специалистите, за които онлайн може ясно да се установи какво предлагат, къде работят, за кого са подходящи услугите им и защо информацията за тях заслужава доверие.
Николай Петков е автор в PRKernel.com, който следи и отразява актуални събития от сферата на новините, политиката, бизнеса, технологиите, спорта, развлеченията и начина на живот. Той се стреми да представя информацията по ясен, достъпен и обективен начин, като поставя акцент върху точността и значимостта за читателите. Работата му е насочена към предоставяне на полезни факти, актуални развития и истории, които помагат на аудиторията да бъде добре информирана за случващото се в страната и по света.
Още истории
Google тества начална страница с изкуствен интелект вместо бутона за търсене
Над 96% от зоните за къпане в България са с отлично качество на водата
Лудогорец пусна в продажба билетите за дербито срещу ЦСКА