PRKernel

Доставчик на новини в реално време в България, който информира своите читатели за последните български новини, събития, информация, пътувания, България.

Турция се съгласява с молбата на Финландия за членство в НАТО, премахвайки и последното препятствие.  Швеция все още чака.

Турция се съгласява с молбата на Финландия за членство в НАТО, премахвайки и последното препятствие. Швеция все още чака.

(CNN) Türkiye най-накрая се съгласи Приложение за Финландия да се присъедини към НАТО, слагайки край на продължилите месеци закъснения, като същевременно пречи на Швеция да се присъедини към военния съюз.

Турският парламент гласува единодушно в четвъртък в подкрепа на членството на Финландия, премахвайки последното препятствие в процеса на присъединяване.

Гласуването изпълнява „обещанието“ на турския президент Реджеп Тайип Ердоган да позволи на Финландия да се присъедини към отбранителния съюз. Турция беше последната членка на НАТО, която се съгласи Финландия да се присъедини, въпреки че Унгария го направи едва в понеделник.

В изявление след гласуването финландският президент Саули Ниинистьо каза, че страната му „сега е готова да се присъедини към НАТО“.

Той също така каза: „Всичките 30 членки на НАТО са ратифицирали членството на Финландия. Бих искал да благодаря на всеки един от тях за тяхното доверие и подкрепа.“ Финландия ще бъде силен, способен и отдаден съюзник на сигурността на Алианса.

„Очакваме с нетърпение да приветстваме Швеция да се присъедини към нас възможно най-скоро“, добави финландският президент.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг похвали решението. „Приветствам гласуването на Великото народно събрание на #Турция за завършване на ратификацията на присъединяването на #Финландия. Това ще направи цялото семейство на #НАТО по-силно и по-безопасно“, каза Столтенберг в туит.

Финландия и Швеция са се ангажирали от десетилетия да не се присъединяват към НАТО като начин да избегнат провокирането на Москва. Това обаче се промени, когато руският президент Владимир Путин нареди на силите си да влязат в Украйна и принуди двете скандинавски страни да преоценят своя неутрален статут.

READ  Куба отлага 500% увеличение на цените на горивата поради инцидент с „киберсигурността“.

По-голямата част от членовете на НАТО приветстваха техните искания и ги одобриха в рамките на седмици. Но две държави – Турция и Унгария – започват да прекъсват процеса.

НАТО следва политика на отворени врати, което означава, че всяка страна може да бъде поканена да се присъедини, ако изрази интерес, стига да може и желае да спазва принципите на учредителния договор на блока. Съгласно правилата за присъединяване обаче всяка страна-членка може да наложи вето на присъединяването на нова страна.

Ердоган обвини Финландия и Швеция в укриване на кюрдски „терористични организации“, докато унгарският премиер Виктор Орбан твърди, че разпространяват „откровени лъжи“ за резултатите на страната му по отношение на върховенството на закона.

По-късно Турция и Унгария смекчиха позицията си относно присъединяването на Финландия, отваряйки вратата за нейното членство по-рано този месец. Те обаче все още се противопоставиха на присъединяването на Швеция – поне за момента.

Унгарският парламент гласува 182-6 в подкрепа на искането на Финландия в понеделник. В сряда говорителят на унгарското правителство Золтан Ковач каза, че има „много оплаквания, които трябва да бъдат разгледани“, преди страната да ратифицира кандидатурата на Швеция за присъединяване към НАТО.

Пишейки в блог, Ковач каза, че отношенията между двете страни са се „влошили през годините“, което според него прави „по-трудно преодоляването на разликата“.

„Виждаме необходимостта да разчистим въздуха с Швеция, за да продължим напред“, добави той.

Türkiye също изглежда непоколебима в противопоставянето си на членството на Швеция. Ердоган каза по-рано, че Турция няма да се съгласи с членството на Швеция в НАТО, освен ако страната не предаде „терористи“ по искане на Турция. Швеция даде да се разбере, че това няма да се случи и процесът за момента е в пауза.

Турция е мощен член на НАТО и има втората по големина армия в блока след Съединените щати. Разположението му от югоизточната страна на алианса го прави стратегически важен член. Той служи като буфер между Запада и група страни от Близкия изток с история на политическа нестабилност и където западните страни имат големи интереси. А фактът, че се присъедини към коалицията през 1952 г., само три години след основаването й, допълва нейното влияние.

Страната обаче се превърна в доста проблемен член под ръководството на Ердоган.

Ердоган изрази несъгласие със съюзниците в НАТО по редица въпроси, включително Сирия и Либия, и се противопостави на назначаването на датчанина Андерс Фог Расмусен за ръководител на НАТО, докато тогавашният президент на САЩ Барак Обама не обеща един от заместниците на Расмусен да бъде турчин.

Въпреки това, Türkiye също се възползва от членството си в коалицията на ниво сигурност и политика.

Мостафа Салем, Юсеф Гайзер, Джумана Карадшех, Есел Сариос, Алекс Харди, Надин Ибрахим и Абас Ал Лавати допринесоха за репортажа на CNN.