PRKernel

Доставчик на новини в реално време в България, който информира своите читатели за последните български новини, събития, информация, пътувания, България.

Съветът за икономически анализи представя годишния си отчет пред правителството

Съветът за икономически анализи представя годишния си отчет пред правителството

БВП на България е нараснал с 1,8% през 2023 г. Темпът се забави спрямо 2022 г., когато БВП се увеличи с 3,9%. Това се случи в момент, когато Европейският съюз беше свидетел на значително забавяне от 3,4% през 2022 г. до 0,4% през 2023 г. Тази ситуация до голяма степен беше причина и следствие, тъй като развитието на икономиката на ЕС е от решаващо значение за икономиката на България, което е силно зависими от търсенето на пазара в блока, се казва в годишния доклад на Българския съвет за икономически анализи (БСИА), консултативен орган към правителството. Докладът, който обобщава развитието на националната икономика през 2023 г., беше внесен в Министерския съвет в края на март 2024 г. и може да бъде достъпен на уебсайта на Европейската централна банка.

В него се казва, че е основният двигател на растежа на БВП на страната През 2023 г. увеличението е на вноса на стоки и услуги, който се ускорява с 4,3 процентни пункта, следван от частното потребление (3,1 процентни пункта). Отрицателен принос за растежа на БВП имат общите инвестиции (-4,2 пр.п.) и износът на стоки и услуги (-1,3 пр.п.).

Производителността на труда нараства с 0,9% През 2023 г., се казва в доклада. Увеличението се забави значително от 7,5% през 2021 г. и 4,3% през 2022 г. Поглеждайки назад във времето, растежът на производителността се забави донякъде по време и след световната финансова и икономическа криза от 2008-2009 г. и тази тенденция не беше обърната до 2017 г., когато индексът леко се вдигна

Бруто образуването на основен капитал остава ниско Като дял от БВП през 2023 г. той се стабилизира на около 17%, след като регистрира подобни стойности през предходните две години. Това беше част от дългосрочна тенденция на слаба инвестиционна активност в България. През 2023 г. съотношението на бруто образуването на основен капитал към БВП е второто най-ниско в ЕС след Гърция (13,9%). Това означава бавно натрупване на капитал, лоши дългосрочни перспективи за растеж на инвестициите и реално сближаване с други икономики на ЕС.

READ  JPMorgan предупреждава, че акциите на „растеж“ все още не са евтини

България има работна сила от 3,06 милиона души (Икономически активни лица на възраст 15 и повече години) от общо население от 6,69 милиона души през 2023 г. Работната сила намалява с 3500 спрямо 2022 г. Процентът на икономическа активност се увеличава от 55,5% на 55,7%. Динамиката на работната сила, която отразява динамиката на населението по доста ясен начин, носи риск от нарастващ недостиг на работна ръка. Те също така показаха трудности при замяната на по-възрастни (пенсионирани) служители с по-млади в краткосрочен план, както се вижда от факта, че горепосочената работна сила намалява с 3500 години във възрастовата група на 15 и повече години по-малък, отколкото във възрастта 15-64 години, която намалява с 14 000. Делът на икономическата активност във възрастовата група 15-64 години се увеличава с 0,2 процентни пункта и достига 73,9%, което показва, че търсенето на работна ръка остава високо.

азПрез 2023 г. спрямо 2022 г. броят на безработните се увеличава При едва 5100 във възрастовата група 15 и повече години и 5000 във възрастовата група 15-64 години. В относително изражение нивото на безработица се е повишило съответно до 4,3% от 4,1% и до 4,4% от 4,2%, според доклада.

През декември 2023 г. средната годишна инфлация в България пада до 8,6%. след като достигна 10-годишен връх от 14,1% през март 2023 г. Почти всички основни групи стоки и услуги допринесоха за промяната, с изключение на „разни стоки и услуги“ (продукти за лична хигиена, бижута и часовници, социални услуги и застраховки , наред с други), с тегло в потребителската кошница, то е малко от 6,0%. Въпреки че средната годишна инфлация в страната следва глобална тенденция на забавяне, тя остава доста над прага от 3%, определен като критерий за допустимост за членство в еврозоната.

Салдото по текущата сметка на България е на положителна територия През 2023 г. в размер на 274 млн. евро, представляващи 0,3% от БВП. Това се случи след две години на дефицит по текущата сметка.

READ  Goldman ще започне един от най-големите съкращения на работни места досега

В същото време страната имаше външнотърговски дефицит Със стойност 3,6 милиарда евро.

Институтът за анализи и прогнози (IAF) към Министерството на финансите и Международният валутен фонд (МВФ) очакват В доклада се казва, че БВП на България ще нарасне с 3,2% през 2024 г. Българската народна банка (БНБ) очаква темпът на растеж на БВП да достигне 2,5%. Оценката, публикувана от Европейската комисия, е най-консервативната – 1,9%. За 2025 г. всички основни източници очакват около 3%, се казва в доклада.

Инфлацията в България ще намалее значително, Според всички очаквания. МВФ очаква консолидираният индекс на потребителските цени да отбележи среден годишен темп на растеж от 4,8% през 2024 г. и 2,8% през 2025 г. МВФ очаква средната годишна инфлация да спадне до 3,0% през 2024 г. и 2,1% през 2025 г. Прогнозите на Комисията са 3,4% и 2,9%, докато оценките на БНБ са 3,1% за двете години, което е в съответствие с други прогнози. Трябва да се отбележи, че последните два източника предоставиха своите прогнози към края на 2023 г. и следователно техните прогнози не могат да бъдат директно сравнени с другите два източника, които бяха представени по-рано през годината.

Българската икономика страда от дългосрочна стагнация на инвестициите (измерено чрез съотношението на бруто капиталообразуване към БВП) след години на интензивна инвестиционна дейност преди финансовата криза от 2008-2009 г., се отбелязва в доклада. Сравнение с други две страни членки на ЕС, подобни на България, показва, че инвестициите в България като цяло са по-ниски от тези в Румъния от 2009 г. насам и по-ниски от тези в Хърватия от 2015 г. насам, когато инвестиционната активност в страната от Западните Балкани започна да се възстановява криза. Финансова криза, както в повечето други страни членки на ЕС.

В България инвестициите в производствен капитал постепенно намаляват като дял от БВП след кризата от 2008-2009 г., връщайки се до нивото от 2000 г. от около 17% до 2023 г. Инвестициите в Румъния през 2023 г. възлизат на 26% от БВП.

READ  Държавният департамент на САЩ поставя пет български служители в списъка за корупция

Инвестициите в дълготрайни нематериални активи в България се повишиха леко след 2016 г. и в момента са по-високи от тези в Хърватия и съизмерими с нивото в Румъния. Това е добра новина за България, защото инвестициите в нематериални активи се считат за по-важни за дългосрочния растеж на БВП от инвестициите в материални активи.

Основните проблеми в инвестиционната дейност В тази страна много ниският дял на инвестициите е свързан с нежилищни сгради и свързаната с тях инфраструктура (7 пункта по-ниско в сравнение с Румъния през 2023 г.) и в транспорта.

Потенциални икономически последици от бъдещото присъединяване на България към еврозоната Те се обсъждат в отделна глава в доклада на BCEA. В него се казва, че влизането на страната в еврозоната ще бъде последната стъпка към интеграцията с институциите на ЕС и може да има важно въздействие върху националната икономика. Основният извод е, че членството в еврозоната няма да доведе до съществена промяна в българската икономика. Обвързването на националната валута с еврото поддържа лихвените различия между България и еврозоната много тесни. Банковата система на страната вече е под контрола на Единния надзорен механизъм на Европейската централна банка. В същото време членството в еврозоната ще донесе допълнителни ползи за нацията. Фискалната ликвидност ще стане по-лесна за управление и транзакционните разходи ще намалеят. София ще участва във формалния процес на вземане на решения, свързани с общата парична политика и банковия надзор.

BCEA препоръчва използването на опита Други страни от Източна Европа се адаптират към единната европейска валута. Рискът от нестабилност на капиталовите потоци, макар и намален след присъединяването, трябва да продължи да се наблюдава и да се прилагат подходящи политики, ако е необходимо. Не на последно място, България трябва да поддържа своята консервативна фискална политика, като същевременно се придържа към договорите на ЕС, за да избегне компромиса с надеждността на публичните си финанси.