Ново изследване на ДНК променя произхода на човешкия вид

Нов модел на човешката еволюция предполага, че Хомо сапиенс е възникнал от няколко тясно свързани популации.

Ново проучване в списанието Nature оспорва преобладаващите теории, предполагайки, че Хомо сапиенс е еволюирал от множество различни популации в Африка, като първото забележимо разделяне се е случило преди 120 000 до 135 000 години, след дълги периоди на генетично смесване.

При изследване на генетичния материал на сегашното население на Африка и сравняването му с вкаменелостите, открити на ранна дата Хомо сапиенс жители там, изследователите са открили нова парадигма за човешката еволюция – преобръщайки предишните вярвания, че една африканска група е дала началото на всички хора. Новото изследване е публикувано в списанието на 17 май природа.

Въпреки че е широко разбрано, че Хомо сапиенс Несигурността, възникнала в Африка, заобикаля как клоновете на човешката еволюция се разминават и как хората мигрират през континента, каза Брена Хин, професор по антропология и Геномния център в UC Davis, съответен автор на изследването.

Изглед към село Кобус, разположено на границата на Южна Африка и Намибия. Бяха събрани ДНК проби от индивиди от Намаа, които исторически са живели в района. Кредит: Брена Хен/UC Davis

„Тази несигурност се дължи на ограничените вкаменелости и древни геномни данни и на факта, че вкаменелостите не винаги отговарят на очакванията от модели, създадени с[{“ attribute=““>DNA,” she said. “This new research changes the origin of species.”

Research co-led by Henn and Simon Gravel of McGill University tested a range of competing models of evolution and migration across Africa proposed in the paleoanthropological and genetics literature, incorporating population genome data from southern, eastern, and western Africa.

Nama woman standing in the doorway to her home in Kuboes, South Africa, a UNESCO World Heritage Site. Credit: Justin Myrick-Tarrant/with permission

The authors included newly sequenced genomes from 44 modern Nama individuals from southern Africa, an Indigenous population known to carry exceptional levels of genetic diversity compared to other modern groups. Researchers generated genetic data by collecting saliva samples from modern individuals going about their everyday business in their villages between 2012 and 2015.

The model suggests the earliest population split among early humans that is detectable in contemporary populations occurred 120,000 to 135,000 years ago, after two or more weakly genetically differentiated Homo populations had been mixing for hundreds of thousands of years. After the population split, people still migrated between the stem populations, creating a weakly structured stem. This offers a better explanation of genetic variation among individual humans and human groups than do previous models, the authors suggest.

“We are presenting something that people had never even tested before,” Henn said of the research. “This moves anthropological science significantly forward.”

“Previous more complicated models proposed contributions from archaic hominins, but this model indicates otherwise,” said co-author Tim Weaver, UC Davis professor of anthropology. He has expertise in what early human fossils looked like and provided comparative research for the study.  

The authors predict that, according to this model, 1-4% of genetic differentiation among contemporary human populations can be attributed to variation in the stem populations. This model may have important consequences for the interpretation of the fossil record. Owing to migration between the branches, these multiple lineages were probably morphologically similar, which means morphologically divergent hominid fossils (such as Homo naledi) are unlikely to represent branches that contributed to the evolution of Homo sapiens, the authors said.

Reference: “A weakly structured stem for human origins in Africa” by Aaron P. Ragsdale, Timothy D. Weaver, Elizabeth G. Atkinson, Eileen G. Hoal, Marlo Möller, Brenna M. Henn and Simon Gravel, 17 May 2023, Nature.
DOI: 10.1038/s41586-023-06055-y

Additional co-authors include Aaron Ragsdale, University of Wisconsin, Madison; Elizabeth Atkinson, Baylor College of Medicine; and Eileen Hoal and Marlo Möller, Stellenbosch University, South Africa.