НАП въвежда изкуствен интелект в цялата си структура

Националната агенция за приходите (НАП) предприема мащабна стъпка към дигитализацията, като започва внедряването на система с изкуствен интелект във всички свои звена. Инициативата е част от стратегическия план на институцията за периода 2026–2030 г. и се реализира в партньорство с Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT) към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Проектът идва на фона на засилените усилия на държавата за модернизация на публичния сектор и подобряване на административното обслужване.

Широко внедряване след успешен пилотен етап

След преминал успешно пилотен тест, системата вече се въвежда масово в Централното управление на НАП и във всички териториални дирекции в страната. Очаква се тя да подпомага ежедневната работа на служителите чрез:

• по-бързо намиране на информация

• анализ на конкретни казуси

• автоматично генериране на отговори към граждани и фирми

По този начин администрацията ще може да реагира по-ефективно на запитвания, което е особено важно в контекста на нарастващия обем от електронни услуги и комуникация с данъкоплатците.

BgGPT – българският модел зад системата

Специално създаден за българската администрация

В основата на новата система стои BgGPT – модел с изкуствен интелект, разработен от INSAIT. Той е оптимизиран за работа с български език и националното законодателство, което го прави особено подходящ за нуждите на държавната администрация.

Системата използва разнообразни източници на информация, включително нормативни актове, вътрешни документи на НАП и официални външни бази данни. Освен това тя се усъвършенства в реално време, като обработва новопостъпваща информация и актуализира своите отговори.

Сигурност и технологичен суверенитет

Контрол върху данните и инфраструктурата

Един от основните приоритети на проекта е защитата на данните. Системата функционира чрез собствена инфраструктура и отворени модели, което значително намалява риска от изтичане на чувствителна информация.

Този подход е в съответствие с концепцията за т.нар. „AI суверенитет“ – способността на държавата да управлява самостоятелно своите технологии, без зависимост от външни доставчици. В контекста на Европейския съюз това се разглежда като стратегическо предимство, особено при работа с данъчни и финансови данни.

Следващи стъпки и очакван ефект

В следващата фаза системата ще бъде интегрирана още по-дълбоко във вътрешните процеси на НАП. Очаква се над 7000 служители да я използват ежедневно. Това я превръща в един от най-големите проекти за внедряване на изкуствен интелект в българската публична администрация до момента.

Инициативата може да послужи като модел за други държавни институции, които също търсят начини да оптимизират работата си чрез нови технологии.

Какво означава това за гражданите и бизнеса

За гражданите и бизнеса промените ще се изразят в по-бързо обслужване, намалено време за чакане и по-ясни отговори на поставените въпроси. В условията на засилена дигитализация – включително електронни декларации и онлайн услуги – подобни решения могат значително да улеснят взаимодействието с администрацията.

Заключение

Въвеждането на изкуствен интелект в НАП е ясен сигнал за навлизането на българската администрация в нов етап на развитие. С фокус върху ефективността, сигурността и качеството на услугите, този проект очертава посоката към по-модерна и технологично ориентирана държавна система.