Европейският съюз допуска частично България и Румъния да влязат в Шенгенското пространство

Отворете Editor's Digest безплатно

Рула Халаф, редактор на Financial Times, избира любимите си истории в този седмичен бюлетин.

Правителствата на ЕС се съгласиха с частичното влизане на България и Румъния в Шенгенското пространство без граници от 31 март 2024 г., дългоочакван ход, който изостри напрежението между столиците.

„Много съм щастлив, че през 2024 г. по въздух и море… контролът между България, Румъния и други страни от Шенген ще стане нещо от миналото след 12 години преговори“, каза испанският вътрешен министър Фернандо Гранде Марласка Гомес, чиято страна заема ротационното председателство на Европейския съюз.

На 31 март, същия ден, в който започва разписанието на международните летни полети, пътуващите със самолет до и от Румъния и България вече няма да бъдат задължени да показват паспортите си и ще излитат от същите шенгенски терминали като другите страни от ЕС. Същата разпоредба ще важи и за пътниците на фериботи и други кораби.

„Приемането ни в Шенгенското пространство на въздушни и морски граници беше въпрос на възстановяване на доверието, въпрос на сигурност и въпрос на европейска интеграция“, каза Кирил Петков, лидер на управляващата проевропейска партия „Ние поддържаме промяната“. „Европа ни признава и за трите.“

Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел каза, че сухопътните граници също ще бъдат премахнати в някакъв момент в бъдещето.

„Дългоочаквана стъпка за румънските и българските граждани да се насладят на по-лесна свобода на движение с перспективата на бъдещия сухопътен транспорт“, написа Мишел в платформата за социални медии X.

Докато летищата и морските пристанища са желана първа стъпка, сухопътните граници остават най-важното решение за регион, който отдавна страда от дълго чакане по пътища и железопътни линии.

След „години на провал и унижение. . . Румънският премиер Марсел Чулаку заяви във Фейсбук, че процесът вече е необратим, добавяйки, че преговорите за сухопътната граница ще продължат през следващата година.

Говорейки пред медиите в четвъртък, българският финансов министър Асен Василиев каза, че „няма да усетим пълното въздействие върху българската икономика, докато сухопътните граници не бъдат отворени“ и обеща да „преследва тази цел много упорито и много агресивно“.

Австрия, която отдавна блокира присъединяването на двете страни към Шенгенското пространство, продължава да се противопоставя на премахването на контрола по сухопътните граници след увеличаването на незаконната имиграция тази година.

Съгласно споразумението, постигнато по-рано този месец, Виена отмени ветото си срещу първата стъпка към членство в Шенген при условие, че Букурещ и София направят повече, за да спрат мигрантите на техните граници.

Двете страни се договориха за засилване на контрола по външните граници, което е особено важно на южната граница на България.

„България ще получи значителна финансова подкрепа от Европейската комисия, както и оперативна и техническа помощ… по българо-турската и българо-сръбската граница.

Но с наближаването на парламентарните избори в Австрия през есента и изборите на крайнодесни, антиимигрантски партии пред управляващата коалиция, правителството ще бъде изправено пред силен натиск да се съгласи с пълноправното членство на двете страни в Шенгенското пространство през следващата година.

Румъния и България се присъединиха към ЕС през 2007 г. и изпълниха критериите за влизане в Шенгенското пространство до 2010 г., но членството им в FZZ беше задържано от опасения за подкупи и по-късно от схващането, че няма да направят много, за да спрат мигрантите. Холандия също се противопоставяше на този ход от години, но отмени ветото си в първата фаза на присъединяването, когато Австрия се съгласи.

Хърватия, която се присъедини към Европейския съюз шест години след Румъния и България, получи разрешение да стане пълноправен член на Шенгенското пространство през януари 2022 г., решение, което разгневи правителствата в София и Букурещ.

В ескалация на натиска тази година Румъния заплаши да съди Виена за няколко милиарда евро, а австрийската енергийна компания каза на OMV, че съвместен проект за проучване на газ в Черно море ще претърпи забавяне, освен ако Шенгенското споразумение не продължи.

Междувременно България наложи наказателна транзитна такса върху руския газ, преминаващ през нейна територия, част от който попада в Австрия. Но София беше принудена да отмени данъка, след като Унгария заплаши да наложи вето на присъединяването й към Шенгенското пространство.

Допълнителен репортаж от Паула Тама в Брюксел