България е лидер в ЕС по ръст на строителните разходи

Разходите за строителство в България продължават да нарастват с двуцифрени темпове въпреки постепенното охлаждане на пазара на недвижими имоти. Данните на Националния статистически институт (НСИ) показват, че през първото тримесечие на 2026 г. общият индекс на строителните разходи се е увеличил с 14% на годишна база. Това поставя страната сред държавите с най-силен ръст в Европейския съюз и създава допълнително напрежение както за инвеститорите, така и за купувачите на жилища.

Разходите за строителство продължават да растат

Според официалната статистика общият индекс на строителните разходи през периода януари–март 2026 г. е нараснал с 0,9% спрямо предходното тримесечие. На годишна база увеличението достига 14% спрямо същия период на 2025 г.

Увеличението обхваща както цените на строителните материали, така и разходите за труд, които остават под натиск заради недостига на квалифицирани кадри в сектора. През последните години строителният бранш в България изпитва затруднения при намирането на работна ръка, особено в големите градове като София, Пловдив и Варна.

Пазарът на имоти в София започва да се охлажда

На фона на поскъпващото строителство се наблюдават и първи признаци на забавяне на пазара на жилища. След рекордната активност през 2024 и 2025 г., обемът на сделките в столицата започва да намалява.

По-малко сделки и по-предпазливи купувачи

По данни на Агенцията по вписванията през първото тримесечие на 2026 г. в София са регистрирани 7 529 сделки с имоти. Това представлява спад от 12,3% спрямо същия период на предходната година и е първото по-сериозно понижение след пиковите години на пазара.

Според Полина Стойкова, изпълнителен директор на BULGARIAN PROPERTIES, комбинацията от високи строителни разходи и отслабващо търсене постепенно променя динамиката на пазара.

„След две години на силен ръст, ограничено предлагане и рекордна активност, купувачите вече разполагат с по-голям избор и по-силна позиция при преговорите“, коментира тя пред Forbes Bulgaria.

По думите ѝ потребителите стават все по-прагматични и внимателни при избора на ново жилище, особено на фона на високите ипотечни разходи и растящите цени.

Достъпността на жилищата се влошава

Успоредно с това достъпността на жилищата в София продължава да се влошава. Коефициентът на достъпност достига 1,4, което показва, че покупката на собствен дом става все по-трудна за домакинствата със средни доходи.

Тенденцията е особено видима при новото строителство, където крайните цени вече трудно компенсират нарастващите разходи на предприемачите.

Строителните компании срещат все по-големи затруднения

Според анализатори пазарът все по-трудно успява да прехвърли високите строителни разходи върху крайните цени на имотите. Разликата между очакванията на инвеститорите и готовността на купувачите да приемат новите ценови нива става все по-осезаема.

В някои райони на София и около големите градове вече се предлагат проекти на цени, които включват очаквано бъдещо развитие на инфраструктурата и транспортната свързаност. За много купувачи обаче този потенциал остава твърде далечен и несигурен, което води до по-слаб интерес към част от новите проекти.

Това кара строителните компании да бъдат по-внимателни при стартирането на нови инвестиции и да преосмислят ценовите си стратегии.

България изпреварва ЕС по ръст на строителните разходи

Данните на Евростат показват, че България отчита значително по-бърз ръст на строителните разходи в сравнение със средното за Европейския съюз.

През първото тримесечие на 2026 г. строителните разходи в ЕС са се увеличили средно с 2%, а в страните от еврозоната – с 1,9%. На този фон България регистрира най-високото увеличение сред държавите членки за периода януари–март.

Разликата подчертава засиления натиск върху българския строителен сектор, който продължава да работи в среда на висока инфлация, растящи производствени разходи и постепенно охлаждащо се търсене на имоти.

Перспективите пред пазара остават несигурни

Анализаторите очакват през следващите месеци пазарът на недвижими имоти да навлезе в по-балансирана фаза. Купувачите вероятно ще останат по-предпазливи, а строителните компании ще бъдат принудени да се съобразяват с по-ограниченото търсене и по-високите разходи.

Въпреки това секторът продължава да бъде ключов за българската икономика, особено в големите градове, където нуждата от нови жилища и модерна инфраструктура остава висока.