PRKernel

Доставчик на новини в реално време в България, който информира своите читатели за последните български новини, събития, информация, пътувания, България.

Ревю: Humble – Cineuropa

Режисьорът на документалистиката Светослав Драганов инжектира лични преживявания в първия си игрален филм, създавайки екзистенциална драма за художествените борби и моралната нерешителност.

Христо Петков в Скромен

Правенето на документални филми често означава фокусиране и излагане на живота на реални хора. Може би той се опитва да се постави на мястото на своите герои и да види как изглеждат нещата и от тази страна на камерата, Светослав Драганов Осмели се да разкрие прозрения от личния си живот на екрана в първия си игрален филм, СкроменЗа първи път е показан в България Филмов фестивал Златна роза във Варна. Той рисува интимен портрет на режисьор на документалисти, измъчван от морални дилеми и финансови проблеми, като същевременно страда от обтегнати семейни отношения.

(Статията продължава по-долу – бизнес информация)

Алтер егото на Драганов, Васил (известен театрален актьор Христо ПетковПоявява се и в масови филми като напр Височини / Редактори [+see also:
trailer
film profile
]
И на в сърцето на машината), е четиридесетгодишен режисьор, който се опитва да направи документален филм, включващ силна връзка майка-син, която той търси от много дълго време. Крайната му цел изглежда е да проучи темата за прошката и затова се опитва да помири сина си – Автонум (Атанас Бачорски), смутен от хомосексуалността си монах, който в момента лекува своята алкохолна зависимост чрез психиатрия – с болната си майка. И иска да документира решаващата им среща с камерата.

Моралният аспект на неговия подход е лайтмотивът, който пронизва целия филм и в същото време резонира с личния живот на Васил, който се е разпаднал благодарение на оживеното му поведение. След извънбрачна връзка и скрито натрупване на дългове съпругата му (Мирослава Гоговска) се държи подозрително, докато общува с дъщеря си тийнейджърка (дъщерята на Драганов от реалния живот, Яна Драганова) е очевидно нефункционален. Атмосферата на постоянно съмнение обогатява СкроменТова е доста тъжна емоционална палитра, докато самото смирение идва само с катарсичен завършек.

READ  Осем награди няма да излязат на живо тази година (ексклузивно) - The Hollywood Reporter

За тези, които гледаха документалния филм на Драганов Животът е почти прекрасен (Продължение на първия му документален филм, Животът е прекрасен, нали?), за сложната връзка между развратна майка и многобройните й синове, връзката между измисления герой Автоном в Скромен А монахът реалист Боби от документалния филм е безспорен. Изглежда, че режисьорът мисли за творческия процес зад това, което може би е най-успешният му филм досега, и този път той отклонява очите си от живота на другите в опит да осмисли своя собствен. Заобиколен от лична несигурност и преследван от чести грешни решения, неговите клики предизвикват едновременно съчувствие и състрадание към неговата искреност, но и известно неуважение към това, че се държи като страхливец. Тези насадени в нас чувства са добро ръководство за изграждане на сложен, противоречив и дълбок характер.

Веселин Христов‘с (турове [+see also:
film review
trailer
interview: Stephan Komandarev
film profile
]
И на сестра [+see also:
film review
trailer
interview: Svetla Tsotsorkova
film profile
]
И на Животът е почти прекрасенКамерата търси автентичност, без да прилага модела гряхéмаéритуал Грапавост, той предава разклатените психични състояния на героите, заедно с общото мрачно и есенно настроение в градските пространства и сред природата чрез проникващи близки планове и приглушени, наблюдателни рамки. Като се има предвид това, уютните и ретро интериори на старите софийски апартаменти успяват да компенсират цялостното усещане за самота.

Скромен Продуциран от Cineaste Maudit Production в България и копродуциран от Bulgarian Contrast Films и румънския Parada Film и Digital Cube.