PRKernel

Доставчик на новини в реално време в България, който информира своите читатели за последните български новини, събития, информация, пътувания, България.

Петър Тодоров • Президент на Българския национален филмов център

– Разговаряхме с новия шеф на Българския национален филмов център, който изглежда има намерение да модернизира институцията, отговорна за благосъстоянието на местната филмова индустрия.

След 25-годишна кариера във филмови изложби, филмова продукция и организиране на фестивали, Петър Тодоров През февруари е назначен за президент на Българския национален филмов център за срок от пет години. Възползвахме се от възможността да изберем мнението му около основните му приоритети по отношение на бъдещето на институцията.

Cineuropa: Какъв е вашият основен приоритет като нов ръководител на центъра?
Петър Тодоров: Непосредствените ми приоритети са два: Първият е да ръководя консултативния орган на филмовия център, наречен Финансов комитет. Тази комисия работи и разпределя средства от името на Закона за българската филмова индустрия и по този закон трябва да се състои от експерти, повечето от които работят в центъра. За съжаление в момента няма такива експерти, така че трябва да наемем външни експерти. Поисках спешна среща с министъра на културата [Atanas Atanasov] Да се ​​обсъди увеличаването на броя на експертите, работещи в центъра. Служителите, включени в ведомостта, не са се променили от самото й създаване, тоест 13 души, но към момента екипът се състои от 11. От 2021 г. тази финансова комисия отговаря за разпределението на много по-голям бюджет от предходните години. Тези условия доведоха до срив на управлението през 2021 г. и до финансиране на много по-малко проекти, отколкото би позволил годишният бюджет.

(Статията продължава по-долу – бизнес информация)

Другият ми приоритет е дигитализирането на центъра. Филмовата индустрия винаги е била една от най-бързо развиващите се индустрии, въвеждаща нови производствени технологии и достъп до съдържание чрез различни канали. Не мога да приема, че през 2022 г. всички филмови проекти в България ще бъдат представяни и управлявани по различни схеми на хартия. Още от първия ми ден в офиса бях затрупан с документи. Вече имах срещи с много от най-големите софтуерни компании и те ще ни помогнат в процеса на трансформиране в модерно дигитално предприятие.

READ  FilmWeek: Фантастични животни, Навални, Париж, 13-ти район и други | KPCC - NPR новини за Южна Калифорния

Какво ще е необходимо на центъра, за да повиши ефективността си в подкрепа на местното филмово производство? Просто повече финансиране или може би промяна на стратегията? Как би изглеждала тази стратегия?
Има нужда от реорганизация на самия център. Всички вътрешни процедури за различните планове за кандидатстване трябва да бъдат написани и дигитализирани, а новите хора трябва да бъдат приветствани и включени, за да се повиши ефективността на центъра. Този процес, който центърът не може да управлява, ще бъде прехвърлен на външна компания или правителствена агенция.

Според мен не е необходимо увеличаване на бюджета. Бюджетът за 2022 г. е достатъчен и това е мнението на всички, които познават и работят във филмовата индустрия. Най-големият страх е, че отново ще бъде невъзможно да се усвои изцяло планирания бюджет и парите ще трябва да бъдат върнати в държавния бюджет в края на годината, което вече се случи през 2021 г. През първите ми десет години като на ден в службата подписах 25 договора с бенефициенти за около милион евро. Националната стратегия включва по-справедливи процеси на финансиране и по-голям контрол върху разходването на публични средства от получателите на финансиране.

Има спор между българската филмова общност и местните телевизионни оператори, които не плащат хонорарите както трябва. Центърът има ли правомощия по този въпрос?
Да, наясно съм с проблема с непропорционалните или загубени възнаграждения при прехвърляне на съдържанието и факта, че почти никакви пари не отиват при авторите на съдържанието. За съжаление центърът няма законови правомощия да се занимава с този проблем. Въпреки това, този месец ще бъде създадена нова секция, за да се улесни комуникацията между организациите за колективно управление на авторски права, които се сляха миналия месец в голяма организация, наречена The Arts, и местните радио- и телевизионни оператори.

READ  Мария Бакалова от „Борат 2“ иска да „продължи да работи“, за да сподели посланието си

И двете страни са заинтересовани да намерят решение, защото са взаимозависими. Ако няма българско съдържание, местните радио- и телевизионни оператори ще пострадат. Ще бъдат организирани планирани срещи и дискусии между заинтересованите страни, за да се балансират всички участници в творческата среда. Същият отдел ще се бори с пиратството на защитено с авторски права съдържание – сериозен проблем в България. В този аспект центърът ще работи с всички държавни агенции с цел борба с пиратството.

Когато финансирането е оскъдно, конкуренцията между проектите е толкова интензивна, че общността на филмовите създатели може да бъде дълбоко разделена. Искате да кажете, че това е проблем в България?
Това е проблем дори когато средствата са достатъчни. Българската филмова общност не прави изключение и има различни призиви центърът да бъде по-предвидим партньор. Както казах, през първите си дни в управлението проведох общо събрание с всички, които участват в процеса и няколко индивидуални срещи с представители на различните синдикати. Това, което забелязах по-нататък, е, че имаме обща цел, независимо от различията и степените на разделяне и независимо дали сте държавен актьор или режисьор.

За съжаление виждам в България изкуствено разделение между авторско или парти кино и масово или комерсиално кино. Като дългогодишен участник в процеса за мен няма такова разделение, но има ясно разграничение между честни и нечестни филми и през последните години зрителите все повече могат да ги правят разлика.

Искате да кажете, че българската публика е консервативна към местните филми? Какво може да се направи за подобряване на посещаемостта на местните издания?
Не, напротив. Българската публика не е по-различна от всяка друга публика, която обича и гледа местни продукции. Миналата година българските филми гледаха 35% от националния боксофис. Два български филма са сред първите 5 национални филма на 2021 г. Тази година също започна силно, като отново два български филма оглавиха националния боксофис и мисля, че причината за това е, че авторите и продуцентите са честни с публиката. Те помолиха зрителите да отидат на кина и да гледат техния филм. Обърнаха повече внимание на разпространението, промоцията, рекламата и прожекциите в киното и в крайна сметка резултатите бяха налице. Българите обичат националното си кино.

READ  Ким Кардашиян и Пийт Дейвидсън се появяват за първи път на вечерята на кореспондентите в Белия дом

За да бъдат резултатите по-добри, центърът трябва да работи в тясно сътрудничество с продуцентите, за да могат финансираните филми да достигнат до публиката си. Сега 99% от финансовата подкрепа отива за филмова продукция и само 1% отива за разпространение. В миналото много български режисьори решаваха сами да разпространяват филмите си. За съжаление, този модел не работи добре никъде, защото разпространението на филми, макар и част от филмовата индустрия, е съвсем различно начинание.

В допълнение към горното е необходимо да се обмислят нови канали за достъп до съдържание. Онлайн платформите заеха централно място през последните две години на пандемията. Всички участващи в процеса, центърът като държавен орган и режисьорите, са длъжни да възприемат честни практики, за да използват тези канали ефективно.

(Статията продължава по-долу – бизнес информация)