Българската система за вдигане на тежести най-общо се отнася до интензивния, състезателен тренировъчен стил, разработен от Иван Абаджиев през 80-те и 90-те години на миналия век. Неговият български отбор се радваше на огромен успех през тези десетилетия, поставяйки световни рекорди във всички тегловни категории и печелейки една световна титла след друга. Режимът на Абаджиев, спорен дори днес, се превърна в духовен предшественик на фанатиците от MAX OUT EVERY DAY, въпреки че, както Макс Айта обяснява в това видео, методологията може да е имала повече нюанси, отколкото мнозина си мислеха.
Разбира се, българите на Абаджиев също бяха обвинявани – и наказвани – няколко пъти за допинг, а сега Българската федерация по вдигане на тежести има наследство от скандал. Всъщност целият отбор получи забрана да участва на Олимпийските игри в Рио през 2016 г.
Въпреки че методите му бяха сурови, Абаджиев се отнасяше към щангистите като към професионалисти с една единствена цел: да печелят големи вдигания. Тренировките и състезанията, заснети в „School of Champions“ – който обхваща преди и дните на Световното първенство по силов трибой за мъже през 1987 г. – остава един от малкото пълнометражни документални филми за професионални щангисти.. Това е легендарно състезание, което видя – наред с други неща – счупени рекорди в изтръгването и чистия скок в супертежка категория.
И преди да щракнете, целият филм е дублиран на английски.
https://www.youtube.com/watch?v=pt9qcyfUpo
Българите доминираха в надпреварата, като спечелиха 26 медала при мъжете и 16 отличия при жените. Кратка историческа бележка: 1987 г. беше първата година на Световното първенство по силов трибой за жени. Състезанието за мъже се проведе в Острава, Чехословакия, докато състезанието за жени се проведе в Дейтона Бийч, Флорида.
На Олимпийските игри в Сеул през 1988 г. България се състезава с много по-малък отбор и според слуховете смяната се дължи на притесненията на треньора, че атлетите ще бъдат арестувани за подобряване на представянето. Всъщност двама българи, които вдигнаха в Сеул (и спечелиха своите категории), бяха отнети титлите си по-късно заради допинг: Митко Гръбнев и Ангел Йенчев.
Дали „School of Heroes“ е най-добрият документален филм по отношение на продукцията, темпото, операторското майсторство, хронологията и разказа? Е, не, всъщност бихме казали, че му липсват всички тези точки. Има важни повдигания, които са посочени, но не са показани, моменти, когато тежестите изглежда падат от един атлет на друг, и диалог, който е изваден от контекста. Но когато става въпрос за филми за вдигане на тежести, просяците не могат да избират и това е може би най-добрият поглед, който някога ще имаме към система, която е създала някои исторически силни спортисти – дори това да е само временна слава.
„Професионален фен на Twitter. Сертифициран застъпник на алкохола. Пожизнен поп културник. Кафе-маниак.“
More Stories
Коя група Gojira ще участва на церемонията по откриването на Олимпийските игри?
„Иска ми се да можех да му се насладя повече“
Бионсе позволява на Камала Харис да използва нейна песен в предизборната си кампания – Доклад | Бионсе