Икономистите в областта на развитието отдавна са се съгласили, че икономическият растеж не означава непременно намаляване на бедността и неравенството. България, страна с население от 6,5 милиона души и членка на Европейския съюз, е друг пример за това.
Как да разрешим парадокса на България – силен растеж и здрава макроикономика, но преобладаващата бедност и негодувание на гражданите? Това беше основният въпрос, на който Световната банка търси отговор при изготвянето на нова систематична диагноза за България.
Световната банка е в партньорство с България през последните три десетилетия и предоставя подкрепа от първите години на нейния преход към пазарна икономика. Неотдавнашната актуализация на Систематичната диагностика на страната прави задълбочен и независим поглед върху предизвикателствата пред развитието на България и изследва как силният растеж и здравата макроикономика се превръщат в просперитет за всички българи.
Разглеждайки развитието на България през последното десетилетие, страната се справи изключително добре. Реалните доходи бяха в стабилна траектория на сближаване със средните нива за ЕС, вече 55% от средните за ЕС. Страната успя да постигне силни темпове на растеж и рекордно ниски нива на безработица в навечерието на пандемията от COVID-19, докато нейното законодателство е последователно приведено в съответствие с най-новите постижения в правото на ЕС.
На този фон обаче има други устойчиви тенденции, които предизвикват безпокойство – българските жители продължават да мигрират към по-богатите страни-членки на ЕС и ОИСР, бедността остава на едно от най-високите нива в ЕС, а неравенството в доходите е най-лошото сред членовете на Европейския съюз .
Пандемията от COVID-19 само влоши нещата. Най-уязвимите бяха сред първите, които загубиха работата си, като все още се стремят да се върнат към нивата на доходите си отпреди пандемията. Достъпът до обществени услуги – включително вода и канализация, подходяща пътна инфраструктура, здравеопазване, образование, грижи за възрастни хора и социални услуги – е поразително неравномерен в цялата страна. Междувременно населението на България бързо намалява.
Как да се справим с парадокса на България? Световната банка идентифицира една междусекторна пречка – институциите. Систематичната диагностика на страната заключава, че няма лесно решение за подобряване на управлението и институциите и следователно решенията трябва да се търсят индивидуално, сектор по сектор. Например, ако държавата иска да повиши средните доходи с по-бързи темпове, повишаването на уменията на всички българи би било от съществено значение.
Преодоляването на институционалните пропуски изисква силен ангажимент и доверие. За да се постигне това, българските институции трябва да бъдат прозрачни и отговорни – изискване на гражданите, което трябва да се изпълнява. Освен това България трябва да премине към модел на зелен растеж в съответствие с Европейската зелена сделка и националните си ангажименти.
Виктория Петрова е автор в PRKernel.com, където отразява актуални новини и теми от сферата на политиката, бизнеса, технологиите, спорта, развлеченията и начина на живот. Тя се стреми да представя информацията по ясен, точен и достъпен начин, като поставя акцент върху събитията и тенденциите, които имат значение за читателите. Работата ѝ е насочена към предоставяне на полезно съдържание, балансирано отразяване и истории, които помагат на аудиторията да бъде информирана за случващото се в България и по света.
Още истории
Автомобилната индустрия тества ново биогориво, произведено от отпадъчни материали
Българската народна банка пуска допълнителни десетки милиони евро под формата на монети
България се превърна в световен лидер при батериите за съхранение на електроенергия