PRKernel

Доставчик на новини в реално време в България, който информира своите читатели за последните български новини, събития, информация, пътувания, България.

Българската версия на Cards Against Humanity, провокативната парти игра, отказа лиценз, за ​​да накърни „древни ценности“

София – на картата за игра е написано изречение, което трябва да се попълни: „Гласът на народа е гласът на Бога. И хората искат …“

Отговорите, написани на карти, дадени от играчите в играта, са хора и фрази, които може би само българин би разбрал: „Волен Сидеров“ – името на крайнодесен политик; „72 девици“, отнасящи се до вярата за някои мюсюлмански мъченици, чакащи жени в рая; и „Динко от Ямбол” от А.Й Куче пазач, мигриращ рибар който получи голямо медийно внимание.

Това е Cards Against Bulgarianness, версия на парти играта за възрастни, известна в САЩ като Cards Against Humanity, станала известна с опасното си и политически некоректно съдържание.

Това е като някаква национална болест: хората не обичат да бъдат честни. Ако трябва да съм честен, ти си идиот. Ако плащаш данъци, значи си идиот.“

За разлика от американската версия и много спин-офи по света, Cards Against Bulgarianness е изправен пред несигурно бъдеще, тъй като националното патентно ведомство на страната отказа да регистрира търговската марка, заявявайки, че тя противоречи на „добрия морал и обществения ред“ и е обидна за всички Български. Патентното ведомство не може да забрани продукта, но това означава, че компанията зад българската игра не може да защити името на марката си като регистрирана търговска марка.

Българската двойка зад играта – адвокат Мими Шишкова Петрова (31) и сценаристът Радослав Петров (30) категорично не е съгласна с решението на патентното ведомство и смята, че шегата е напълно безобидна. Наричането му атака, казват Шишкова-Петрова и Петров, е симптоматично за основен български проблем: националното самочувствие. И това според тях е резултат от неразбиране на истинското значение на патриотизма.

READ  Днес, 31 юли 2022 г., може да е рожденият ден на Джордж Джетсън: NPR

Идеята да разработят карти срещу българина хрумва на Шишкова Петрова и Петров през 2020 г. по време на пандемията от коронавирус. В този момент, казва Шишкова Петрова, хората „имали нужда от повече смях в ежедневието си“.

Подобно на други международни версии, българската игра се състои от 100 карти с кратки, непълни изречения. Една от тези карти се поставя с лицето нагоре и след това играчите трябва да довършат изречението от своите карти с отговори, които се отнасят или за български герои и антигерои – политици, футболисти, певци – или за национални черти, като тарикатлък, например: Винаги търси лесен изход, дори ако това означава да бъдеш подъл или злонамерен. Отговорът се смята за най-смешната победа.

В решението си Българското патентно ведомство посочва, че името на играта „ще се разглежда като посегателство срещу изконните и вечни ценности на българина“.

„Нямахме за цел да постигнем нещо антибългарско, да насърчаваме някаква глобализация. Напротив, искахме да създадем страхотен български продукт, с изцяло българско съдържание, за да могат хората да се смеят, да се забавляват и да си казват неща. лицата един на друг, което също е в известен смисъл типично за българите“, казва Петров в интервю за българската служба RFE/RL.

За съжаление на създателите, българското патентно ведомство не се чувства по същия начин.

Притеснените потребители ще сметнат заглавието Карти срещу българина като противоречащо на общоприетите принципи на морал и приличие и оскърбително за основните ценности на българското съзнание.

„Изразът „срещу българското“ е обиден и буди неприятни и гневни чувства за национална принадлежност у всеки българин“, пише патентното ведомство в решението си за отказ да регистрира играта като защитена марка.

В решението си Патентното ведомство посочва още, че името на играта „би се възприемало като посегателство срещу изконните и вечни ценности на българите“ и че акцентът в играта върху „български“ „със сигурност няма да бъде разпознат“ като ирония или закачливо изражение.

Оригиналът Cards Against Humanity се предлага на пазара под мотото „парти игра за ужасни хора“ и е известен със своята непочтителност, откровен хумор и разширяване на границите на това, което може да се каже. В допълнение към версиите на различни езици, има редица разширителни пакети по еклектични теми като носталгия по 90-те, изменението на климата и марихуаната. Има и олекотена версия, насочена към семейства.

Петров и Шишкова-Петрова в крайна сметка обжалваха решението, но през април жалбата беше отхвърлена. В окончателното решение на патентното ведомство заключава, че името на играта нарушава „правилата на обществения ред“ и „добрите нрави“, които „не позволяват появата на дискриминация, вулгарност и подигравки“.

Решението продължава: „Заглавието „Карти срещу българското“ ще се възприема от съответните потребители като противоречащо на признатите принципи на морала и приличието и оскърбително за основните ценности на българското съзнание.“

Създателите на играта не се отказаха и през септември делото им ще се гледа от Софийския административен съд. Според Шишкова-Петрова те оспорват решението на патентното ведомство по редица причини, а именно опитът им да регистрират марката в по-тривиалната сфера на игрите и забавленията, а не в по-сериозната сфера на политическите партии или образователните проекти.

„Затова беше голяма изненада за нас [that it was rejected]. Защото нещо трябва да е много сериозно и недвусмислено противоречащо на правовия ред и моралния закон, за да го редуцираме по този начин с [talk of] „Добри обноски“, казва Шишкова Петрова.

Двамата млади българи са съгласни, че отношението на държавата към играта им всъщност е симптом на нещо много по-мащабно - нещо, което не е нито цензура, нито политическа коректност.

Двамата млади българи са съгласни, че отношението на държавата към играта им всъщност е симптом на нещо много по-мащабно – нещо, което не е нито цензура, нито политическа коректност.

Според нея аргументът, че едно заглавие на играта неминуемо ще „обиди“ много хора, също е странен. Досега, казва тя, те са получили по-малко от пет отрицателни реакции след продажбата на стотици игри.

Това, срещу което особено възразяват създателите на играта, е начина, по който патентното ведомство тълкува думата „българин“, което според тях е едностранчиво и ограничително.

В България трябва да се внимава да не се нарани националното самосъзнание, защото то е крехко.”

„Това, което служителите на патентното ведомство направиха, беше да гледат на българина като на нещо напълно положително и напълно готино“, казва Петров. „Ние изобщо не сме съгласни с това. За нас думата България съчетава в себе си много положителни и отрицателни качества на българите.“

Шишкова Петрова допълва, че да си българин може да има и негативни конотации, като споменатия тарикатлък.

„Това е като някаква национална болест: хората не обичат да бъдат честни. Ако си честен, ти си издънка. Ако плащаш данъци, ти си издънка“, казва тя. Ето защо тяхната игра съдържа карти с отговори като „чекмеджета, пълни с държавни пари“ и „насладете се на обира“.

След като RFE/RL изпрати въпроси, патентното ведомство отговори, че тъй като процедурата по регистрация не е приключила, не могат да коментират конкретен случай.

„Ние стриктно се придържаме към утвърдените национални и европейски практики за регистрация на търговски марки“, гласи писменият отговор.

Двамата млади българи са съгласни, че отношението на държавата към играта им всъщност е симптом на нещо много по-мащабно – нещо, което не е нито цензура, нито политическа коректност.

„Не мога да го нарека политически коректно. В България нюансите са други. Тук е по-скоро национално здраве“, казва Шишкова Петрова. „В България трябва да се внимава да не се нарани националното самосъзнание, защото то е крехко.

Тя казва, че хората са „обидени“ от липсата на самочувствие на национално ниво.

Но правилното поведение в тази ситуация е да не се опитваме да загърбваме проблемите си като общество и да си казваме, че сме българи, само когато се гордеем с това, допълва Петров.

„Има разлика между истинския патриотизъм и общото ни неразбиране за това какво е патриотизъм“, казва той. „Да си патриот не означава да сме слепи за негативните си качества като българи. Ние вярваме, че за да преодолеем негативните страни, човек трябва да умее да ги разпознава и да им се надсмива. Те не трябва да са табу, защото ако симулираме проблемите, не съществува, няма да можем да го разрешим“.