Тазгодишният доклад за „враговете в интернет”, подготвен от международната организация за защита на пресата Reporters Without Borders, обрисува много мрачна картина за свободата на изразяване в мрежата. Проучването откри, че много правителства са засилили атаките си към интернет и тормозят блогърите в желанието си да затруднят изразяването на несъгласие в мрежата.

Тези тенденции са много обезпокоителни. Обаче идентифицирането на „враговете в интернет” само въз основа на цензурата и заплахите, както направиха Reporters Without Borders, подминава факта, че това са само два компонента от по-изчерпателния и многостранен подход, който правителствата разработват, за да отслабят подривния потенциал на онлайн комуникациите.

Много от тези правителства отведоха интернет стратегиите си отвъд цензурата и вече възприемат по-фини (и трудни за набелязване) начини за контролиране на несъгласието. Те често внедряват собствени съобщения в мрежата и ги представят като независими мнения.

Действията им често се подкрепят от изкуството, наречено „астронадбягване” – техника, която е популярна и в съвременните корпорации и PR фирми. И докато компаниите я използват, за да вдигат шум около продуктите и събитията си, правителствата я прилагат, за да създадат впечатлението за широка обществена подкрепа на идеологията си.

Върховната им амбиция вероятно е да превърнат интернет в „мрежа от заблуди” – огромните и най-често анонимни ловни полета в киберпространството, които попадат под пряката юрисдикция на правителството. Тази стратегия може да се окаже дори по-ефективна от цензурата – въпреки че има много начини да се получи достъп до блокираните уебсайтове, ние още нямаме инструментите, с които да различим манипулацията от независимия коментар.

В Китай мрежата от заблуди се гради от „армията за 50 цента” – свободна онлайн дивизия от технически образовани оператори, предани на правителството. На тях им се плаща да тролират в интернет, да откриват противникови на идеологията мнения и да оставят анонимни коментари, за да отклонят дискусиите към по-„хармонично” русло. „50-те цента” в името им символизират мизерното заплащане, което получават.

Много от местните технологични компании също са готови да помагат на правителството с различни програми за манипулиране на данните, които бързо откриват вредните мнения и пращат по петите им операторите от „армията за 50 цента”, които да обърнат хода на дискусията встрани от антиправителствената насока.

„Пазачите на революцията” в Иран наскоро обявиха желанието си да изградят собствена мрежа от заблуди, като пуснат 10 000 блога за паравоенната единица Басидж, която се контролира от тях. Този ход уцели времето, когато интернет се превърна в първостепенна сила в разкриването на корупцията във високите ешелони на иранската власт.

Руското правителство пък като че ли откри още по-хитър начин да потисне демократичния потенциал на интернет: цената. Много от руските потребители на интернет все още плащат такси за честотата и продължителността на сърфирането си в браузерите. Ето защо Всерусийската държавна компания за радио и телевизия излезе с идеята да изгради „социален интернет”, в който потребителите няма да плащат нищо за одобрените от държавата сайтове.

Този подход вече се изпробва в Беларус, където интернет потребителите могат да сърфират в любимия лакей на правителството „Беларус днес” безплатно – тоест, без да плащат такси за трафика си, както им се налага да правят за потреблението на малкото независими онлайн медии в страната.

Възходът на мрежата от заблуди предполага, че заплахите, които интернет поставя пред авторитарните режими, са съвсем недвусмислени; някои от тези правителства станаха дори доста ловки в експлоатирането на мрежата за собствени нужди.

Така че въпреки че е важно да продължим да документираме прекия натиск върху журналистите и блогърите в интернет, както правят организации като Reporters Without Borders, е важно да помним, че има и други начини да квалифицираме някого като „врага в мрежата”.

Материалът е преведен от в. The New York Times и се публикува под редакцията на PR Kernel.

Автор на статията е журналистът Евгений Морозов.